En la sombra de la vida. 3 poemas de Neli Kirilova

 

Por Neli Kirilova*

Traducción del búlgaro al español por Marco Vidal González

Crédito de la foto Archivo de la autora

 

 

En la sombra de la vida.

3 poemas de Neli Kirilova

 

 

“I heard someone whisper, ‘Please, adore me’

And when I looked my moon had turned to gold”

 

Blue moon

 

un jazz triste y la melancolía

del ritmo conocido

en el tacto vacío del paso

hacia el siguiente bar en algún lado

entre el día y la noche

cuando la luna azul es solo un esbozo

de grafito de un recuerdo nocturno

reflejado en los vitrales del mundo

ya has entendido

que estás aquí por tan poco tiempo

como la canción del saxofón callejero

que detuvo al viandante

como la moneda que lanzaste al sombrero

aquella noche y la sonrisa solitaria

como el café sin acabar y el globito verde

en la mano de un niño un domingo

como los ojos de un pintor frente a un lienzo blanco

como el vuelo de un pájaro que incesantemente

quiere alcanzar las migas que quedaron de la rosquilla

y en esta calle tan ajena

tracatean las lenguas de las campanas

en una ciudad de catedrales y reyes

en las agudas miradas ensombrecidas de un duro sezession

te quedas solo con la ligereza de la melodía de ayer

hundiéndose en los tonos más silenciosos

de nuestras historias prometidas

 

 

 

el último muelle del barquito de papel

 

se pierde también la sombra de la temporada saliente

junto a los pasos de la salsa nocturna sobre la arena

antes del amanecer como marcando el ritmo de

una vida esperando la marea alta o la ola

esta última o primera caricia salada

acaso llorará esta vez el verdugo del tiempo

porque tú no llegaste a aprender

que eres el único que cuenta la arena en el reloj de agua

y tu mano giraba el viejo reloj

solo cuando no temías despedirte

de los delfines y que su grito se convirtiera

en el habla silenciosa de los peces y que las declaraciones ovaladas

crearan los círculos en los que tengamos lugar

en formas silenciosas del agua que ya ha olvidado

los abordajes audaces y el ataque de los capitanes

atracados entre las portadas de los libros

o aquellos días de primera guardia

en los que aún creíamos

que el mar era solo un color azulado

sin matiz ni nombre

y el horizonte no era frontera

sino una línea común de remodelación

 

La poeta Neli Kirilova

 

Nos perdemos en la sombra de la vida

para ser trazos de recuerdos sin nacer.

Ahogados al margen del silencio

otorgados en el azul marino

al fondo de la imaginación

esperando una llamada y partir.

Acaso nos encontraremos algún día,

como delante de un cuadro frente al que nos detendremos

una tarde en la noche, recorriendo los talleres del Montmartre,

como un jazz suave de Sinatra,

el piano negro, copas de whisky y un bar

que nos prometió ser extraños también aquella noche.

O como las palabras escritas en el cuaderno

que me regalarás

para que me recuerde los sueños de mundos ajenos.

 

Solo en el renacimiento de alguna mañana,

cuando nos prometamos que

nadaremos en mares calmados,

tendremos lugar en todos lados.

 

 

 

—————————————————————————————————————————–

(poemas en su idioma original, búlgaro)

 

 

3 poemas de Neli Kirilova

 

 

“I heard someone whisper, «Please, adore me»

And when I looked my moon had turned to gold”

 

„Blue moon”

 

тъжен джаз и меланхолията

на познатия ритъм

в празния такт на пристъпването

към следващия бар някъде

между деня и нощта

когато синята луна е само графитена

скица на нощен спомен

огледана във витражите на света

вече си разбрал

че си тук за толкова кратко

като песента на уличния саксофон

спряла минувача

като монетата която хвърли в шапката

онази вечер и самотната усмивка

като недопитото кафе и зеленото балонче

в ръката на детето в неделя

като очите на художник пред бяло платно

като полета на птицата която непрестанно

иска да догони трохите от недоизядено геврече

и в тази толкова чужда улица

тракат езиците на камбаните

в град на катедрали и крале

в кресливите сенчести погледи на тежък сецесион

оставаш само с лекотата на мелодията от вчера

потъваща в най-тихите тонове

на обещаните ни истории

 

 

 

последния пристан на хартиената лодка

 

изгубва се и сянката на тръгващия си сезон

със стъпките на вечерна салса върху пясъка

преди изгрев отброява сякаш ритмично

един живот в очакване на прилива или вълната

тази последна или пък първа солена милувка

ще просълзи ли и този път палача на времето

защото ти така и не се научи

че единствен отброяваш пясъка в клепсидрата

и ръката ти обръщаше стария часовник

само когато не се страхуваше да се сбогуваш

с делфините и писъкът им да се превърне

в нямото говорене на рибата а облите изричания

да създават кръговете по които да се случваме

в тихите форми на водата вече забравила

дръзките абордажи и щурма на капитаните

закотвени между кориците на книгите

или онези дни на първа вахта

в които все още вярвахме

че морето е само един цвят на синьо

без оттенък и без име

и хоризонтът не е граница

а обикновена линия за прекрояване

 

 

 

Изгубваме се в сянката на живота

за да бъдем щрихи от неродени спомени.

Удавници зад борда на тишината,

отпуснати в тъмносиньото

на дъното на въображението

с очакване за повик и тръгване.

Дали ще се срещнем някога –

като пред картина, срещу която ще спрем

късно вечер, обикаляйки ателиета по Монмартър,

като нежния джаз на Синатра,

черното пиано, чаши с уиски и бар,

обещал ни да сме страници и тази нощ.

Или като думите – написани в бележника,

който ще ми подариш,

за да ми припомня мечтанията по чужди светове.

 

Само в ренесанса на някакво утро,

когато си обещаем, че

ще плуваме в тихи морета

ще се случим на всички тези места.

 

 

 

 

 

*(Bulgaria). Poeta. Licenciada en Filología búlgara, magíster en Literatura y cultura y doctora en Literatura búlgara por la Universidad de Veliko Turnovo (Bulgaria), en donde se desempeña como profesora adjunta de literatura búlgara. Obtuvo la beca Dimitar Suselov del Concejo de la Universidad de Veliko Turnovo (Bulgaria). Dicta Conferencias científicas y participa en lecturas poéticas, performances e instalaciones de arte. Su poesía fue recogida en El puente. Pequeña antología para la poesía colombiana y búlgara (2021).

 

 

A %d blogueros les gusta esto: